fb

До каква степен авторството зависи от това кой ти селектира кадрите?

април 14, 2022

Натискането на спусъка на апарата е само началото на фотографския процес и разказването на истории. Фотографът Мат Блек казва:

You’re not the author of your photographs, until you are also the editor of your photographs

Или, един автор е наистина автор, когато сам курира кадрите си за една фотографска история, книга или изложба. Но какво точно значи това?

Много от нас смятат, че фотографският процес се ограничава в 2 основни стъпки – заснемане на кадър и обработката му, но това е може би най-лесната част от целия фотографски процес. Подценяваната първа стъпка е идеята, от нея се заражда всичко, тя дава тласък на всяка следващата стъпка и нейната реализация. В разказването на фотографски истории има един ключов момент, който може да направи едни не чак толкова силни кадри, в една изключително въздействаща история – подборът на кадри. Този момент започва да се прокрадва в съзнанието ни като творци още в зародиша на идеята ни, но изпълнението му идва едва след като сме заснели и обработили кадрите си.

В своя мастър клас за Magnum, Блек дава няколко полезни стъпки, които той имплементира в своя процес биха били полезни в селекцията на снимки за всеки автор:

  1. Възможно най-скоро при правенето на кадрите да се прегледат;
  2. Почиване от кадрите за известно време. Дистанция максимално от емоцията, максимална обективност при следващите прегледи;
  3. Преглеждат се принтираните кадри за проблеми/дефекти;
  4. Откриване на разликата между добър и страхотен кадър, границата е тънка – придаването на по-дълбок смисъл на кадъра.

Следването на тези стъпки, комбинирани с познаването на собствената ни фотография, заобикалянето ни с нея, разглеждането ѝ в различни ситуации (дори когато сме в чакалнята пред лекарския кабинет), ни помага в откриването на нашия авторски почерк и съответно представянето на творчеството ни по най-оптималния начин пред света.

Пример за това колко е важен подборът на фотография ни дава фотографът Алек Сот в своя YouTube канал, правейки паралел между 2 фотографски книги на един и същи автор – Уилиям Егелстън – Democratic Forest vs William Eggleston’s Guide. В рецепцията на двете книги и тяхната успешност виждаме влянието на подбора. Те са правени от различни куратори, с различна визия, в която откриваме разлики. Първата, която до ден днешен е разпознаваема, няма същия успех като втората. Втората се смята за много по-силна във фотографските среди и може би изобщо най-силната на автора, и се усеща по различен начин, когато бива разгледана до Democratic Forest.

От една страна имаме Мат Блек, който набляга на дълбочината и значението в своята фотография, а от друга имаме Уилиям Егелстън, който много силно се вълнува от естетиката в своите кадри. Единият задълбава в процеса на подбор, а другият делегира тази задача, но силната фотография е нещото, което обединява двамата фотографи.

Можем ли да кажем със сигурност кой подход е по-правилен? Не и не мисля, че е важно, когато имаме какво да разкажем със своята фотография и тя е силна и говори сама за себе си.

Автор: Диана Маджарова