fb

Защо натискането на спусъка на апарата не е достатъчно, за да бъдем добри фотографи?

февруари 22, 2022

Притежанието на фотоапарат или мобилно устройство с камера достатъчни ли са, за да бъдем добри фотографи? Какво кара нашият кадър да се отличава и има ли формула, по която да се водим?

Днес всеки от нас носи поне една камера, било то телефонна, дигитална или аналогова, в себе си през по-голямата част от ежедневието си. Нашето съвремие благоприятства активното създаване на съдържание и откриването на такова. Фотографията е общодостъпен способ за себеизразяване или за откриването на себе си. Купуването на апарат е на един клик разстояние. Но това достатъчно ли е?

В не-чак-толкова близкото минало ситуацията е малко по-различна. През далечната 1947 е създаден фотографският колектив Magnum Photos от бележити автори, чието творчество остава силен отпечатък и днес. Период, по време на който достъпът до фотографията е ограничен, а притежанието на фотоапарат е считано за лукс. Неговата цел е отрази своята творческа независимост, носейки в себе си перфектната симбиоза между творческото и репортажното. Magnum подчертава необходимостта от задълбочаване в кадъра. Променя посоката от това какво виждаме към това как виждаме фотографията. Разказването на смислени истории е дълбоко вкоренена ценност на колектива, което го прави такава сила в света на фотографията. Ценност, която проправя своя път и до Димитри Стефанов, който носи това знание и в България, създавайки BECA | Before Creating Academy. Той вярва, че фотографията не е просто механизъм, технология или инструмент, а дълбок прочит на света около нас и проповядва тази философия на всеки, които прекрачи на прага на Академията, знание, което се научаваш да разбираш и имплементираш във фотографията си през целия си живот. (Всеки ред в тази статия е вдъхновен от учението на Димитри.)

Адаптирането на тази ценността система към модерните фотографски и социални нужди, приемането ѝ с широки обятия разграничава снимащия от автора. Да си автор е ключов елемент във „формулата“ за фотографски успех/ фотографско развитие, ако приемем, че има такава. Авторът разкрива как вижда и разбира света, чрез фотографията си. Авторството носи със себе си смелостта да бъдеш уязвим, защото неговият поглед се открива пред всички до които достигне неговото творение. Персоналното/ личното в една фотография я отличава от една семпла снимка.

Ако добавим и щипка намерение в подхода си, резултатите ще ни изненадат. Фотографирането с конкретно намерение/цел, било то да изобразим усещането за топлина, вечност или аромат, те кара да търсиш и да се вглеждаш по-задълбочено в заобикалящата ни среда, за да открием своята история. Поставяйки си намирането на „топлина“ за цел, дори в контекста на дома/ работата от вкъщи, може да доведе до откритието на нови усещания, които не са били така очевидни до този момент. Намерението и вложеният смисъл в един кадър, могат да го вдигнат на едно по-високо ниво. Според документалният фотограф Matt Black, разликата между един добър и един страхотен кадър е философията, която авторът е вложил в него.

След като сме си задали фотографска цел, естествената следваща стъпка е конкретната идея за нейното реализиране, т.е. как искаме нашият кадър или нашата цялостна история да изглеждат (хоризонтален или вертикален, цветен или чернобял, квадратен или 4:3 и т.н.), как искаме да изобразим нашата цел/задача, без да използваме други изразни средства, освен фотографията. Фотографирането с намерение и идея в творчески план има безкрайно много ползи, но те не се изчерпват дотук. Практически ползи също са немалко и почти толкова важни. С този метод, можеш да се отървем от ненужните кадри, правени на сляпо, които заемат място в картата ти памет/ папката на десктопа и не знаем какво да правим с тях/ дали някога ще ни послужат. Ще се научим да разказваме по-добре истории и ще се научим да кадрираме все по-добре – снимките с излишният човек, направил странна физиономия на фон, ще намалеят значително. Независимо дали си професионалист или любител, намерението, и практиката ще подхранват напредъка ти и ще развият погледа ти.

Фотографията е субективна форма на изразяване, тя не работи с твърде конкретни правила, понякога дори ги нарушава. Фотографът Джоел Мейеровиц се уповава на твърдението, че композицията в един кадър не е важна, а дълбочината на екзистенцията. (Някой кадър негов може да сложим) Разполагайки с авторското, намерението и идеята, ние решаваме кой елемент по колко да умножим, с кой да съберем или на кое място във формулата да поставим, за да работи тя за нас. Това дали ще разчупи правилата или няма да се хареса на всички, не прави авторското по-малко авторско/ добрата фотография по-малко добра. Отговори ли си на въпроса?

За да научиш тези умения на практика, кликни тук и разгледай курсовете, които Академията предлага.

Автор: Диана Маджарова