fb

Дали една фотография е добра или не?

Разпознаването на една добра фотография измежду други може да бъде лесно, но до каква степен това е базирано на личните ни предпочитания и може ли това решение да бъде обективно са въпроси, които могат да подлежат на дебат.

Създаването на един фотографски кадър включва два неизменни компонента – фотографът и неговата камера. Произвеждането на един кадър се базира на съзнателен или несъзнателен избор на „окото“ на фотографа. Той решава накъде да насочи обектива и какво да заснеме. Как е постигнат крайният резултат при изображението не е от особено значение за зрителя. Той се вълнува от това да бъде впечатлен и/или да влезе диалог с добрата фотография.

За да можем да отговорим на въпроса „Дали една фотография е добра или не?“, на първо място трябва да дефинираме пред себе си какво означава нарицателното „добра“ в това определение? Дали я разбираме като естетически удовлетворяваща или като емоционално възбуждаща фотография? Или с други думи – красива ли е или ни влияе емоционално? Това са въпроси, чиито отговори може да не са еднозначни, но тук трябва да имаме предвид и два елемента от изкуството с голяма важност – формата и съдържанието. Формата включва в себе си светлина, композиция, сенки и т.н., а съдържанието е обекта или обектите на фотографската работа, било то човек, природа или предмвт.

Фотографът Ивайло Йоргов (курсист от Мастър програма по фотография) в свое есе по темата отбелязва, че умът ни е създаден да прави асоциации и фотографията има същия ефект. Елемент в кадъра ни напомня първоначално за едно нещо, след това за второ, трето и т.н. Тези асоциативни вериги са отчасти общи за всички хора в обществото. Например, когато видим кадър на усмихнато малко момиченце, набор от различни емоции преминават през нас – носталгия по детството, радост, замечтаност и други. Това прави разглеждането на фотография субективно и много лично. Йоргов добавя, че за да може фотографията да излезе извън чисто естетическите си функции, трябва кадрите да ни провокират да мислим или чувстваме.

Въпреки всичко ефективността на едно изображение също може да бъде субективна. Тя зависи много от възприятието на публиката, т.е. културния и исторически контекст, който гледащият носи в себе си. Това се отразява пряко на отношението му към дадената фотография или фотографска серия. Когато специфичен културен елемент е фокус на фотографския разказ, то широката публика често не разбира заложения смисъл и послание в кадъра. В определени случаи е вероятно и да го определи за не чак толкова добър или дори безсмислен.

Независимо колко естетически издържана е една фотография, винаги ще има човек, който да не я хареса. И обратното – колкото и „неправилно“ да бъде заснет един кадър, винаги ще се намери човек, който да го хареса и да резонира с него. Това зависи изцяло от субективното преживяване на наблюдателя.

Не мисля, че дебатът може да приключи тук. А може би тепърва се разгорещява…

Автор: Диана Маджарова
Фотография: Анжела Сероп