От тази територия изплуват символи, които оформят тих, почти невидим слой от реалността, където времето не минава, а се утаява. Пътят там не е посока, а следа, отломка от обвивката на една страна, която за пореден път се преражда в средата на XX век, претопявайки своите корени в ритъма на модерния град и оставяйки след себе си една объркана национална идентичност. Тя отсъства от музеите и учебниците по история, но може да бъде открита в канавките на забравените селища, там, където вече нищо не принадлежи на никого.

В този свят, на границата между сакралното и изгубеното, проектът разкрива едно фино усещане за принадлежност. Няма носталгия, но има истина. Истина, която не търси утеха, нито възстановяване, а просто настоява да бъде видяна такава, каквато е – сурова, пуста и дълбоко човешка.