Син, но го няма небето е фотографски проект за един непознат свят, който се ражда в тишината на аутизма. Чрез абстрактни, съзерцателни и понякога болезнено откровени кадри Благовеста Семкова съблича пластовете на собствените си страхове, за да ни разкаже своя път като майка на един различен син.

Той е мълчание, което говори. Погледът му е дълбок, но сякаш вижда отвъд познатото. Движи се внимателно по ръба на своята реалност, а ръцете му не търсят допир. Дълго време Благовеста се лута из неговия свят без карта, но фотографията ѝ дава посока. Снима, когато не може да говори, а с времето кадрите ѝ помагат да го приеме и обича такъв, какъвто е.

В този крехък свят от образи проектът не търси съчувствие, не предлага обяснения, а просто споделя истина – с надеждата да бъде подкрепа за онези родители, които са чули диагнозата и са останали без дъх. Защото понякога това е всичко, от което се нуждаем, когато го няма небето.