Сапунено цвете е фотографски разказ за сложните човешки взаимоотношения в рамките на един род, който ни кани да забавим за момент устремения си поглед към бъдещето, да превъзмогнем страховете на днешния ден и да се върнем назад към нашите корени. Макар да изглежда лесно, това пътуване често ни изправя пред емоционални спомени, неизказани думи и забравени връзки.

Чрез фотографията авторката изгражда мост към своята баба, с която животът я е разделил преди много време. Осъзнала, че времето не може да се върне назад, един ден тя поема към малко село в Родопите с чувство на вина, но и копнеж за прошка. Няма да я намериш вкъщи, все катери хълмове или работи по нивите. – казват ѝ селяните. И са прави – след дълго търсене двете се срещат. В този момент бабата не я познава, но изведнъж в очите ѝ проблясва топлина, а денят, макар и зимен, се оживява.

Сапунените цветя са планински растения, които в миналото са били използвани за измиване на ръцете след бране на тютюн. Днес, обаче, те носят символиката на емоционалното пречистване на душата и завръщането към простите, но истински човешки връзки. Макар понякога изпълнени с неразбирателство и тишина, те носят смисъл и дълбочина, които само връщането назад може да разкрие.