Никога повече, и отново е фотографска серия, родена от усещането на автора, че любовта живее в едно неуловимо пространство между раздяла и завръщане. Вдъхновен от Гарванът на Едгар Алън По, проектът не повтаря поемата, а предлага собствено продължение на нейната драматургия. Там, където текстът произнася окончателност, фотографията допуска завръщане.

Използвайки аналогова камера със среден формат и хроматични метафори, Валентин придава на своите изображения естетика, близка до съвременен пиктореализъм. Мъгливи, приглушени образи, които не документират случки, а материализират емоционални състояния. Фотографията тук не е свидетел, а реалността е само декор. Герои, сцени и символи се появяват като фрагменти от лична история, която вече не принадлежи на автора, а на зрителя.

По този начин проектът цели да се свърже с онези, които някога са очаквали нечие завръщане, колкото абсурдно и илюзорно да е то. Защото любовта рядко завършва с окончателност. Обикновено човек декларира „никога повече“ като защитен жест, но въпреки това, неизбежно настъпва и отново.