В съвременния свят идентичността все по-рядко се възприема като даденост и все по-често като задача. Човек е призован сам да изгради устойчив и разпознаваем образ за себе си, което често поражда вътрешно напрежение.

Смъртта на егото е фотографска серия, която изследва обратния процес – моментите, в които този образ започва да се разпада. В основата ѝ стои личната история на автора, роден в Китай, но израснал между различни културни и социални контексти. Тази разслоена биографична отправна точка създава условия за разколебано чувство за принадлежност и несигурност на личността.

Проектът функционира като визуален дневник, в който фотографията проследява трансформацията на автора – от психологическа изолация към освобождаване от фиксираните представи за „аз“. В този контекст „смъртта на егото“ не означава унищожение, а възможност за разхлабване на социално наложените роли.

Именно в това отворено пространство възниква въпросът: Възможно ли е да намерим свобода, ако непрекъснато сме принудени да бъдем „някой“?