fbpx

Наталия Новачкова

От автора

Връщайки се назад във времето си мисля, че всъщност доста отдавна фотографирам. Като, че ли за първите запечатани образи, даже не ми е била необходима камера. Винаги съм харесвала да наблюдавам ситуации, хора, да откривам интересни гледки и моменти и да ги пазя в себе си. В един момент, обаче, почувствах необходимост и да ги споделя с близките си, да им ги разкажа. Така реших да се снабдя с фотоапарат и да снимам. Заради въздействащите мигове, заради интересните лица, но най-вече, заради историята, която всеки и всичко носи в себе си и винаги може да бъде разказана.

Дотук всичко беше прекрасно, но авантюрата ми с фотоапарата често беше на приливи и отливи. Причините за това непостоянство са много, а една от тях е моментът, в който разбрах, че между снимане и фотографиране има чутовна разлика. Желанието ми да правя фотография беше огромно, но не откривах „фитил“ и нужната клечка кибрит. Оставях фотоапарата, после пак го изваждах от шкафа и се люшках, имитирайки различни стилове и подходи.

Така се озовах в днешно време – с камера, която знам как да използвам, но без ясна идея какво да правя с нея.

Така ме завари и 2020-та година, когато отворих сайта на BECA и изпратих кандидатурата си за участие в модул Портретна фотография. По време на обучението започнах да разбирам, че ако искам да знам, какво да правя с камерата, е важно да си отговоря на един важен въпрос – Защо го правя? Процесът по намирането на този отговор превърна авантюрата ми с фотоапарата в доста здрава връзка. Малко по малко, с много търпение, понякога с детинско учудване и непрекъсната споделеност, с BECA влязох в съвсем нов свят. Вече имам и фитил, и клечка кибрит! Ура!