В българския фолклор караконджулът е тайнствено същество, което се появява в най-дългите зимни нощи. Според легендата злонамереният демон излиза през т.нар. Мръсни дни – периода на безвремие и духовен вакуум между Бъдни вечер и Богоявление. С образ ту на космат великан с рога и опашка, ту на получовек-полукон или животно с изкривени форми, той броди в тъмното, плаши хората и ги подлага на изпитания.

Експерименталният колективен проект Караконджул преосмисля тази митологична фигура чрез метафората за вътрешните сенки, които всеки човек носи в себе си. Това са онези скрити, потискани или неизразени аспекти на личността, които ни дебнат в мрака на подсъзнанието, смущават съня ни и провокират нашето въображение. Страхове, срам, гняв, забравена тъга, неудобни желания, маски, които сме свикнали да носим, и мисли, които отлагаме да чуем.

Чрез фотография талантливите автори Борис Тепешанов, Велко Велков, Георги Гоцков, Десислава Тепавичарова, Жени Тодорова, Радослав Генчев и Теодор Колев превръщат фолклора в живо вдъхновение за съвременното изкуство. В един свят, където вярата и добродетелите избледняват, проектът кани зрителя да се осмели да погледне в тъмното – не за да търси чудовища, а за да разпознае собствения си силует.